Бай Ганъо между ориенталското и европейското (Алеко Константинов)

В българската духовност  пътят е натоварен  с разнообразна символика. То е страдание  и скръб, но и опознаване на нови светове,обогатяване  на личността, приобщаване  към чуждото и  различното.Бай Ганъо имитира пътуване

В българската духовност  пътят е натоварен  с разнообразна символика. То е страдание  и скръб, но и опознаване на нови светове,обогатяване  на личността, приобщаване  към чуждото и  различното.Бай Ганъо имитира пътуване , героят е отрицание на идеята за пътя. Неговото „поевропейчаване” е само външно. Между него и евопейците не може да се осъществи диалог. Алековият герой не се стреми да научи нищо ново. За него  Европа е чужд и враждебен свят , който не разбира и който задълбочава комплекса му за  културна изостаналост. За спътниците му Европа е културен ориентир , критерий за духовност, а за него самия е място, където трябва да наложи , ставайски смешен и жалък, превъзходството на българското.

    Облеклото на героя е различно от това на европейците, различен е и езикът на жестовете, етикетът- основно се разминават културните езици. Всъщност Бай Ганъо се отнася снизходително и презрителни към всичко, което не познава и не разбира, оправдавайки собствената си ограниченост.

   Поведението на  Алековия герой  не е черта на  националната душевност  и нравственост, а  продукт на социални  процеси. Бай Ганъо  е рожба на своето  време, вкоето  основн е келепирът  и стремежа към  лична изгода, алчността  и егоизмът. Неговата бездуховност, простотия, безнравственост и самодоволно невежество, физическа и морална нечистоплътност, липса на обноски и толерантност към чуждото и различното ,правят невъзможен пътя към Европа.

   В Европа Бай  Ганъо преследва  единствено грубия  материален интерес,  а в България  се бори за власт  с всички средства. За съжаления героят  не разбира смисъла  на понятията-  национално достойнство,  обществен дълг, свобода,  морал, ред и  законност.

    По време на освободителната война, когато българският национален дух  намира своите най-достойни  проявления, Бай Ганъо и Бай Михаил ограбват изостаналите турски села-единият натрупва богатство, а другият спечелва воденици. За тези герои държавната власт е брутално насилие, корупция, финансови и законови злоупотреби.

   Фамилиарността, арогантността  , лицемерието и  прагматизмът на  Бай Ганъо го  превръщат от културен  простак в обществено  зло, защото той  принизява всичко  стойностно. Още с  пристигането си  в България, той обезмисля основния принцип на младата българска държава –свободата. Либералните европейски принципи са му непонятни. Героят свързва властта с умението да лавираш, да мамиш, да хленчиш, да злоупотребяваш. Поведението на Бай Ганъо буди отвращение, защото той поругава идеализма и се гаври с ценностите на българите. От социалното дъно изплуват  личности без индивидуалност, без морал, без достойнство, без чувство за род и родина, които времето допуска да влязат е обществения живот, политиката, журналистиката. Автор: Албена Иванова